ТИ И АЗ

– Ти и аз сме Мисленето. Затова имаме спокойна халюцинация или имаме въпроси, за да си измислим спокойна халюцинация. Какво мислиш за тялото, което си измисляш? Как се казва това тяло?

– Кое тяло?

– Тялото, което мисленето ни измисля да е твое. Нали сме му измислили име?

– Не сме му измислили име ние, а родителите ми.

– Мислиш ли?

– Мисля, да.

– Е, тогава е мисъл и това, че твои родители са ти измислили името ти.

– А кой го е измислил името ми?

– Мислиш ли в момента?

– Да.

– Е, който мисли, той измисля своя си свят.

– Но аз мисля, че всеки човек мисли, значи всеки човек измисля своя си свят.

– Наистина ли мислиш това?

– Да, наистина мисля това!

– Значи го мислиш, тогава ти така мислиш, но ти си мисленето си, а не си нещата, за които мисленето ти мисли.

– Ако не съм всички неща, които мога да мисля, тогава аз съм Нищото.

– Да, Мисленето е Нищото.

– Защо Нищото измисля Неща, които то не е никога?

– За да е наистина Нищо.

– Ясно. Значи мисленето е Нищото и всичко е измислици на Нищото. И ти, и аз.

– Да.

– А защо, като видя дупка, не казвам там има мислене, а казвам там е празно пространство?

– Мисленето е Нищото и измисля говорещи тела. Нищото не може да звучи или да се възприема някак (дори като ДУПКА), ЗАЩОТО ПРАЗНИТЕ ПРОСТРАНСТВА И ПЪЛНИТЕ ПРОСТРАНСТВА (ИЛИ ВРЕМЕНАТА) СА НЕГОВИ ИЗМИСЛИЦИ!!! НИЩОТО Е МИСЛЕНЕТО, А НЕ Е КАКВОТО СИ ИЗМИСЛЯ ДА СИ ГО МИСЛИ!!!