ТИ СИ СЪРЦЕТО НА ВЛАСТТА

Когато бях все още малка, аз познавах тормоза толкова добре, колкото сега всеки зрял човек познава насилието на ограниченията или направо на лишенията, или самата физическа болка. Няма човек, който (ако не е бил помнел, че някога е бил насилван, измъчван) да се размине това да му се случи, защото дори, четейки тези думи, той вече преживява насилието от властта на самите си мисловни представи в момента (които рисуват зли картини с поучителна цел).

В книгата ми “Теория на чудесата” бях писала, че започнах да осъзнавам какво е това ‘безусловна любов’, когато станах на двадесет години…, но всъщност го открих още тогава, когато мислех, че бях наранявана, защото, за да спра агресия от властта към мен, аз произнесох: “Обичам те, обичам те, обичам те”. Властта омеква пред любовта. Властта се саморегулира чрез любовта към нея.

Човекът не е само любов и затова властта му ще бъде наказана по един или друг начин. Всички сме наказани от властта на Егото в нас и отразеното отвън в собствената ни Реалност!

Властта е ВЛАСТНА. Тя винаги има силата да властва, да управлява…, А ТОВА Е ТО НАСИЛИЕТО — ТО Е ВЛАСТ И ЗАТОВА Е НАСИЛИЕ. ВСЕКИ, УСПЯЛ САМ (ИЛИ НАЗНАЧЕН) ДА ВЛАСТВА, Е НАСИЛНИК ПО НЕИЗБЕЖНИ ПРИЧИНИ, ЗАЩОТО УПРАВЛЕНИЕ ОЗНАЧАВА НАКАЗАНИЯ ДОТОГАВА, ДОКАТО ВЛАСТТА СЕ СМЕНИ, ЗА ДА БЪДЕ НАКАЗАНА ОТ НОВАТА ВЛАСТ.

Не може обществата да нямат управление, защото ОТ АНАРХИЯТА ВСЕКИ ЗАВЗЕМА ВЛАСТТА ДА НАКАЗВА и става той Дяволът В Обществото. А дори Бог, който е Самата Любов, о, Той Е Властелин и е ОБСЕБВАЩИЯТ АНГЕЛСКАТА ДУШЕВНОСТ. Само от тази Негова власт не боли, но Човекът не е само любов (не е само божествен), а е присъждащ (като Дявол) кое от лична гледна точка е доброто, което е извън него (понеже и представата за чуждо мнение е ЛИЧНО СУБЕКТИВНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ).

Властта се ражда от личното съзнание и е само от него осъзнавана. Обичайки себе си, смекчаваш властта на Егото ти към Аза ти.

Обичайки властта отвън към Аза ти, смекчаваш ЛИЧНАТА СИ ПРЕДСТАВА ЗА ВСЯКА ВЛАСТ КЪМ ТЕБ, ЗАЩОТО… НЕ СМЯНАТА НА ВЛАСТТА…, А ЛЮБОВТА…, КОЯТО ТЕ СМИРЯВА, Е СПАСЕНИЕТО ЗА ВПЕЧАТЛЕНИЕТО НА СЪЗНАНИЕТО ТИ, което е човешки егоистично и затова е присъждащо добрини и злини. Ако не обичаш безусловно насилието, ще чувстваш, че то не спира. Когато се измориш да страдаш, изпадаш в неосъзнавана безусловна любов… поне докато си починеш…, а тогава мислиш, че насилникът ти за малко се е разсеял с други мисли, защото ТИ РАЖДАШ ПРЕДСТАВИТЕ СИ ЗА СВЕТА ЧРЕЗ ТОВА НА КАКВО НИВО СИ ПРИГОТВИЛ СЪЗНАНИЕТО СИ. ТИ СИ СЪРЦЕТО НА ТВОЯТА ВСЕЛЕНА. ТИ СИ СЪРЦЕТО НА ТВОРЕЦА НА АБСОЛЮТА. ТИ СИ СЪРЦЕТО НА ВЛАСТТА.

Снимка: Десислава Игнатова

  •  

Споделете публикацията: