Джефф Безос или Эйнштейн - Самость!

Добро утро, мой свят! ❤

Когато МИСЛЯ, чевечее сутрин, и МИСЛЯ, че отварям очи, мисля, че виждам най-много истинни картини за живота.

И започвам да ги записвамтоест ВЯРВАМ, че го правя, защото МИСЛЯ С ВЯРА ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СТАНОВИЩА.

Защо пиша толкова странно сега ли? Защото това е правилното изказване.

Аз мисля, че не съм научена в училищата и университетите да мисля за Реалността ПРАВИЛНО. А единственото правилно нещо е НИКОГАНИТО ЕДИН МИГДА НЕ ЗАБРАВЯМ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМ, Е САМО ОТ МОЕТО ЛИЧНО МИСЛЕНЕ.

И мисля, че чувам хората да говорят. Но чувам ли ги, ако не мисля, че ги чувам — това никога не мога ДА ГО ПОМИСЛЯ. Следователноскромно или не, но Светът Е Мои Лични Мисли И Нищо Друго!

Мисля, че тази сутринО, неее, не се съмнявам в мисленето си. Време е да се осъзнае, че изразътМИСЛЯ, ЧЕ…” изобщо не доказва несигурна сентенция, а просто доказва че АЗЪТ ОСЪЗНАВА, ЧЕ Е В МИСЛОВНА ЕНЕРГИЯ.

Та мисля, че тази сутрин си помислих как, ако човек осъзнава, че е попаднал в незначителна (спрямо представата си за себе си) среда, а това го мислят хората, които имат амбиции…, като се започне от първата амбиция за нов живот на децата в пубертета…, този човек иска да избяга в друг град, друга държаваНо трябва да осъзнава, че Реалността се ОКАЧЕСТВЯВА от Егото му, а се ОСЪЗНАВА, ЧЕ Е ДОШЛА ТАКАВА, от Аза му.

Тоесткак да избягаш от нещо, което си родил мисловно? Не можеш. Ти си в кошмар, а кошмарите са кошмари, защото само преследват съзнанието ти. Ето защо човекът, който много иска да бяга от Реалността си, мисли, мислии бяга, бяга от градовете, а не от тези си мисли. И накрая стига до това да мисли как да избяга на друга планета.

И как объяснить Джеффу Безосу, что нет необходимости в космическом туризме и переселении на другие планеты, и ему нужна осознанность, что это, то, что он думает о Реальности, является его плохим мышлением? он меня не понимает, потому что этот человек родился из моего личного мышления в мою личную Реальность!!! Так что проблема не в нем и не в государстве, или в условиях пандемии, и в моем негативном образе мышления, когда я осуждаю реальность моих мысленных восприятий, Кто рожден моей энергией мысли.

И какво трябва да правя?

Да търся ВОЛЕВО как да обичам всяко свое възприятие. Трудно е. Ангелско е. Но няма друг път към Рая На Реалността, освен любовта към нея! И се започва с поправката на изречението: “Аз мисля, че не съм научена в училищата и университетите да мисля правилно.Мисля, че съм научила достатъчно, за да дойде мигът, когато ще се досетя, че раждам сама мисълта и за училищата, и университетите, и Айнщайн! Те са в душата ми МИСЛОВНА!!! Азът ми решава на каква мисъл да си повярва! Азът ми измисля формулите погрешно – да не вкара например знакът Thi (знакът за мисловната енергия – енергията майка на всички реални енергии) – сега го измислих този знак, но той е еквивалентен на космологичната константа на Айнщайн!

Толкова малкооще съвсем малко не му достига на мисленето ми, за да вижда НЕПРЕКЪСНАТО, че е в Рая. Достатъчно е само това: да се откаже от НАВИКА да обвинява дяволиите и гадостите в Реалността си, а като се засрамва от мисленето си, с воля да търси красивото си спасение ТОЧНО ЧРЕЗ ГАДНИЯ РЕАЛЕН МИГ…, защото е лична мисъл, и само нова лична мисъл го преражда в НОВ МИГ!

П.С. Не, не я искам негативната мисъл, с която ще искам да излетя на космически туризъм, защото Космосът е самата ми ДУША, а ТЯ Е В ПОКОЙ (ТОЕСТ В РАЙ), АКО АЛЧНОТО МИ ЕГО СПИ!!!

автор Кремена Фичева

Поделитесь публикацией:

Мы используем куки, гарантировать, что мы предоставляем вам лучший опыт на нашем веб-сайте.
Если вы продолжите использовать этот сайт, мы примем, что вы принимаете политика конфиденциальности!